Невероятни стихове

Тези стихове са тук благодарение Илейн!!!

На моя син Ако би могло да се раздава щастието с майчини ръце?! Ако може да се подарява малкото ,човешкото, сърце, първа аз -повярвай скъпи сине- моето със радост ще ти дам. Нищо че без време ще изстине огъня на моя слънчев плам. Но със две сърца дали ще можеш на Живота ти да устоиш? Всичко двойно -двойно се тревожиш, двойно да обичаш ,да трептиш. Двойна скръб и болка ще тежнеят, като камъни във твойта гръд Две слънца от вътре ще те греят дали няма да те изгорят?! МАЙЧИНА ИЗПОВЕД Зеленоока моя дъще ненагледна годините минават ден след ден шарени мъниста от гердан, обгръщал детската ти гушка. Огромна бяла пеперуда бе кацнала на нежната главица сред водопад от буйни къдри, в жесток двубой със гребена ти уморен. Изяла бе ти моето червило с дъх на горска ягода. А сенките ми разноцветни- подобно на дъга небесна, по палавите пръстчета играеха в своята тоналност. Почуквайки по пода с мамините токчета, ти тичаше от стая в стая, сподиряна от весел детски смях.Сега е тихо в стаята и съм сама- Сама със спомена. С герданите в кутията голяма. Сама с обувките,отдавна вече необувани. Сама с изгладената бяла лента, от която ще надипля пеперуда, останала без своя буен водопад. Звънецът извъня. Прогони спомените връхлетели самотния ми ден. На прага ярко слънцето засвети, защото там стоеше ти- моето пораснало момиче. На дъщеря ми Защо потрепваш, мила птичко, Защо припляскваш ти с крила? Нима у нас си нямаш всичко, какво ти липсва у дома? Дните бързо отминават, годините летят, летят, грижите по теб остават и тръгваш ти по своя път. С любов голяма аз те чаках, в мъки тежки те родих. Когато се роди - аз плаках. Себе си във теб открих. Сладка мамина душица, скъпа моя дъщеря, ти си вече тъй голяма и изхвърчаш от дома. Грешките ми не повтаряй, бъди мила и добра и никога недей забравяй, че животът е борба. Животът е борба, която трае цял един живот. Животът е борба, която се печели с много пот. И на тръгване поспри се, дъх дълбоко поеми, в майчини очи ти взри се и по своя път тръгни! Скъпа моя, златна птичко, родена с толкова любов аз знам - у нас си имаш всичко, но ти просто имаш свой живот! Заета мама Ръцете ми заети бяха през деня. Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, за теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах, ти дотърча с рисунка и със весел смях и каза:"Мамо,виж каква шега!" Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега". Внимавам хубаво да те завивам, молитвата като си кажеш и излизам, на пръсти отивам лампата да загася - а трябвало е още миг да постоя. Животът кратък е,годините летят и изведнъж - момченцето пораснало е и е вече мъж. Не е край теб с молбите си безкрайни и не споделя скъпоценните си тайни. Албумите с картинки са прибрани, игрите до една са изиграни. Молитвата вечерна,целувка за нощта - това са вече минали неща. Ръцете ми,заети постоянно, сега притихнали стоят. Тъй бавен,муден,празен е денят. Да можех да се върна и да сторя онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"