На моя син Ако би могло да се раздава щастието с майчини ръце?! Ако може да се подарява малкото ,човешкото, сърце, първа аз -повярвай скъпи сине- моето със радост ще ти дам. Нищо че без време ще изстине огъня на моя слънчев плам. Но със две сърца дали ще можеш на Живота ти да устоиш? Всичко двойно -двойно се тревожиш, двойно да обичаш ,да трептиш. Двойна скръб и болка ще тежнеят, като камъни във твойта гръд Две слънца от вътре ще те греят дали няма да те изгорят?! МАЙЧИНА ИЗПОВЕД Зеленоока моя дъще ненагледна годините минават ден след ден шарени мъниста от гердан, обгръщал детската ти гушка. Огромна бяла пеперуда бе кацнала на нежната главица сред водопад от буйни къдри, в жесток двубой със гребена ти уморен. Изяла бе ти моето червило с дъх на горска ягода. А сенките ми разноцветни- подобно на дъга небесна, по палавите пръстчета играеха в своята тоналност. Почуквайки по пода с мамините токчета, ти тичаше от стая в стая, сподиряна от весел детски смях.Сега е тихо в стаята и съм сама- Сама със спомена. С герданите в кутията голяма. Сама с обувките,отдавна вече необувани. Сама с изгладената бяла лента, от която ще надипля пеперуда, останала без своя буен водопад. Звънецът извъня. Прогони спомените връхлетели самотния ми ден. На прага ярко слънцето засвети, защото там стоеше ти- моето пораснало момиче.
| ||||||||||
събота, 16 октомври 2010 г.
Невероятни стихове
Тези стихове са тук благодарение Илейн!!!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Изплаках си очите...
ОтговорИзтриванеИ така е всеки път,когато ги чета!